Година след смъртоносното земетресение в Сирия, осиротели деца се приспособяват към загубата малко по малко
IDLIB, Сирия (AP) — Ая ал-Судани, шампанско малко дете със зъбата усмивка, ще отбележи първия си рожден ден във вторник, но празненство с торта и подаръци няма да има. Денят бележи и мрачен спомен.
На 6 февруари 2023 г. мощно земетресение удари Сирия и Турция и момиченцето беше извадено живо от развалините на къщата на семейството си в град Джиндерис в северната част на страната Сирия. Тя все още беше прикрепена с пъпна връв към мъртвата си майка.
Момичето беше наречено „Бебе Ая“ – Ая на арабски означава „знак от Бог“ – от болничните работници, но получи прякора Афраа в памет на нея майка от роднините, които сега са нейни настойници. Новороденото беше единственият оцелял член на най-близкото й семейство след опустошителното земетресение, което уби повече от 59 000 души.
Тя беше едно от стотиците деца, останали сираци или разделени от семействата си от бедствието, в допълнение към много други, които загубиха родителите си в почти 13-годишната гражданска война в страната.
Около 542 деца бяха намерени „непридружени и разделени“ след земетресението в цяла Сирия, каза Ева Хиндс, говорител на Агенцията на ООН за децата или УНИЦЕФ. Някои в крайна сметка бяха събрани отново с родителите си, други бяха настанени при „близки роднини или разширено семейство, а някои бяха подкрепени с алтернативна грижа“, каза тя.
Местните власти в Северозападна Сирия казват, че най-малко 537 деца са загубили родител в резултат на земетресението, въпреки че само 61 от тях са загубили и майката, и баща си. Реалният брой вероятно е по-висок.
Година по-късно тези деца са започнали да се приспособяват към новата си реалност, като повечето от тях вече живеят с разширено семейство, докато по-малък брой са се озовали в приемни домове или сиропиталища.
За много от тях загубата на родителите им при земетресението беше само последната в поредица от трагедии.
„Почти всеки в Сирия в този момент има лична връзка със загубата поради конфликта“, каза Катрин Ахил, говорител на службата за реагиране в Сирия на Save the Children. „Това не е нещо, с което децата трябва да се научат да живеят... трябва да се справят със загубата и да се справят с изселването и да се справят със загубата на семейство и общност.“
Ясмин Шахуд е на 11 години, когато удари земетресението. Семейството й е изселено от родния им град Маарат ал-Нуман в град Арманаз в северозападна Сирия, на около 70 километра (45 мили). Въпреки войната тя си спомня много безгрижни часове на игра и смях с братята и сестрите си след училище.
На 6 февруари къщата им се срути и тя беше затрупана под развалините в продължение на 20 часа, преди спасителите да я извадят . Ръката и кракът на Ясмин бяха смачкани, което наложи серия от операции. През първите няколко седмици никой нямаше смелостта да каже на тежко раненото момиче, че семейството му е мъртво.
„Когато пристигнах в болницата, детето Ясмин беше в състояние на шок и не не разбрах какво се е случило“, каза Гайта ал-Ибрахим, социален работник от Сирийско-американското медицинско дружество, който проследи нейния случай.
Момичето остана няколко месеца в сиропиталище, за да бъде близо до болницата и защото се нуждаеше от интензивна физиотерапия. Сега тя живее с дядо си, леля и чичо си и братовчедите си, с чиято помощ, каза тя, „Преминах през много трудни стъпки.“ Въпреки че все още ходи трудно, тя се върна на училище. Надява се в крайна сметка да стане фармацевт.
Първият период беше „много, много тежък“, каза Ясмин, но „слава Богу, се оправям“.
В град Харем в провинция Идлиб, където 8-годишната Ханаа Шрейф сега живее със семейството на дядо си и чичо си, тя обича да играе с бебето си братовчед, роден след земетресението, който е кръстен Махмуд по молба на Ханаа след нейния починал баща.
Родителите и сестрата на Ханаа загинаха при земетресението и Ханаа остана в капан под развалините в продължение на 33 часа. Първоначално лекарите смятаха, че ръката й ще трябва да бъде ампутирана.
„Тя попита за семейството си, за майка си и баща си, и малко по малко ние й казахме, че са отишли в рая“, каза тя чичо, Али Шрейф.
След земетресението някои деца „бяха намерени по улиците, в сметищата, пред джамиите или сред нивите, които бяха изоставени“, каза Алаедин Джанид, основател на Child Houses, не- правителствена организация, която управлява два приюта за сираци или изоставени деца. Организацията работи, за да ги събере отново с членове на семейството или да ги настани в приемни домове. Ислямът като цяло не признава законното осиновяване, но насърчава предоставянето на дългосрочно настойничество на сираците.
Центърът им беше силно повреден при земетресението — въпреки че персоналът и децата успяха да се измъкнат безопасно — и те трябваше бързо да осигурят друго място, за да могат да приемат потока от деца, останали сираци или разделени от семействата си от земетресението. Някои от персонала на приюта погребаха собствените си близки и след това се върнаха на работа.
Скоро се грижеха за около 100 деца в своите приюти, които преди приемаха не повече от 35.
„Около 70% от тях успяхме да намерим техните роднини и 30%, цялото им семейство беше мъртво или роднините бяха изоставили детето“, каза Джанид.
В тези случаи той каза , групата работи за настаняване на децата в проверени приемни семейства. „Сиропиталището не е подходящо място за което и да е дете да започне живота си.“
Въпреки трагедията на раждането си, бебето Ая — или Афраа — беше един от късметлиите. Без спомен за семейството, което е изгубила, единствените родители, които познава, са леля й и съпругът на леля й, които са я приели. Техните четири дъщери и двама сина са станали като нейни сестри и братя.
Семейството има апартамент в Джиндерис, където отсядат през деня, но през нощта се тълпят в палатка в един от лагерите за разселване в района, все още се страхуват да спят в бетонна сграда, за да не би ново земетресение да я стовари върху тях глави. След земетресението в района липсват както възможности за работа, така и училища.
Чичото и настойникът на бебето, Халил ал-Савади, каза, че се надява тя да има шанса да учи – евентуално извън Сирия – и „да вземе най-високата степен, а не като моите деца.“
Семейството няма да празнува първия й рожден ден, защото „този ден е болезнен спомен“. Но той каза: „В същото време имам надежда поради присъствието на Афраа и ще й разкажем за този спомен, когато остарее.“
___
Сюел съобщи от Бейрут.
