Година след смъртоносното земетресение в Сирия, осиротели деца се приспособяват към загубата малко по малко

IDLIB, Сирия (AP) — Ая ал-Судани, шампанско малко дете със зъбата усмивка, ще означи първия си рожден ден във вторник, само че тържество с торта и дарове няма да има. Денят бележи и тъмен спомен.

На 6 февруари 2023 година мощно земетресение удари Сирия и Турция и момиченцето беше извадено живо от руините на къщата на фамилията си в град Джиндерис в северната част на страната Сирия. Тя към момента беше прикрепена с пъпна шнур към мъртвата си майка.

Момичето беше наречено „ Бебе Ая “ – Ая на арабски значи „ знак от Бог “ – от болничните служащи, само че получи прякора Афраа в памет на нея майка от роднините, които в този момент са нейни настойници. Новороденото беше единственият оживял член на най-близкото й семейство след опустошителното земетресение, което умъртви повече от 59 000 души.

Тя беше едно от стотиците деца, останали сираци или разграничени от фамилиите си от бедствието, в допълнение към доста други, които изгубиха родителите си в съвсем 13-годишната революция в страната.

Около 542 деца бяха открити „ непридружени и разграничени “ след земетресението в цяла Сирия, сподели Ева Хиндс, представител на Агенцията на Организация на обединените нации за децата или УНИЦЕФ. Някои в последна сметка бяха събрани още веднъж с родителите си, други бяха настанени при „ близки родственици или разширено семейство, а някои бяха подкрепени с различна грижа “, сподели тя.

Местните управляващи в Северозападна Сирия споделят, че минимум 537 деца са изгубили родител вследствие на земетресението, макар че единствено 61 от тях са изгубили и майката, и татко си. Реалният брой евентуално е по-висок.

Година по-късно тези деца са почнали да се приспособяват към новата си действителност, като множеството от тях към този момент живеят с разширено семейство, до момента в който по-малък брой са се озовали в приемни домове или сиропиталища.

За доста от тях загубата на родителите им при земетресението беше единствено последната в поредност от нещастия.

„ Почти всеки в Сирия в този миг има персонална връзка със загубата заради спора “, сподели Катрин Ахил, представител на службата за реагиране в Сирия на Save the Children. „ Това не е нещо, с което децата би трябвало да се научат да живеят... би трябвало да се оправят със загубата и да се оправят с изселването и да се оправят със загубата на семейство и общественост. “

Ясмин Шахуд е на 11 години, когато удари земетресението. Семейството й е изселено от родния им град Маарат ал-Нуман в град Арманаз в северозападна Сирия, на към 70 километра (45 мили). Въпреки войната тя си спомня доста безгрижни часове на игра и смях с братята и сестрите си след учебно заведение.

На 6 февруари къщата им се срути и тя беше затрупана под руините в продължение на 20 часа, преди спасителите да я извадят. Ръката и кракът на Ясмин бяха смачкани, което наложи серия от интервенции. През първите няколко седмици никой нямаше смелостта да каже на тежко раненото момиче, че фамилията му е мъртво.

„ Когато дойдох в болничното заведение, детето Ясмин беше в положение на потрес и не не разбрах какво се е случило “, сподели Гайта ал-Ибрахим, обществен служащ от Сирийско-американското здравно сдружение, който наблюдава нейния случай.

Момичето остана няколко месеца в сиропиталище, с цел да бъде покрай болничното заведение и тъй като се нуждаеше от интензивна физиотерапия. Сега тя живее с дядо си, вуйна и чичо си и братовчедите си, с чиято помощ, сподели тя, „ Преминах през доста сложни стъпки. “ Въпреки че към момента върви мъчно, тя се върна на учебно заведение. Надява се в последна сметка да стане фармацевт.

Първият интервал беше „ доста, доста тежък “, сподели Ясмин, само че „ популярност Богу, се оправям “.

В град Харем в провинция Идлиб, където 8-годишната Ханаа Шрейф в този момент живее със фамилията на дядо си и чичо си, тя обича да играе с бебето си братовчед, роден след земетресението, който е кръстен Махмуд по молба на Ханаа след нейния умрял татко.

Родителите и сестрата на Ханаа починаха при земетресението и Ханаа остана в капан под руините в продължение на 33 часа. Първоначално лекарите смятаха, че ръката й ще би трябвало да бъде ампутирана.

„ Тя попита за фамилията си, за майка си и татко си, и лека-полека ние й казахме, че са отишли ​​в парадайса “, сподели тя чичо, Али Шрейф.

След земетресението някои деца „ бяха открити по улиците, в сметищата, пред джамиите или измежду нивите, които бяха изоставени “, сподели Алаедин Джанид, създател на Child Houses, не- държавна организация, която ръководи два приюта за сираци или изоставени деца. Организацията работи, с цел да ги събере още веднъж с членове на фамилията или да ги настани в приемни домове. Ислямът като цяло не признава законното осиновяване, само че предизвиква даването на дълготрайно наставничество на сираците.

Центърът им беше мощно развален при земетресението — макар че личният състав и децата съумяха да се измъкнат безвредно — и те трябваше бързо да обезпечат друго място, с цел да могат да одобряват потока от деца, останали сираци или разграничени от фамилиите си от земетресението. Някои от личния състав на приюта погребаха личните си близки и по-късно се върнаха на работа.

Скоро се грижеха за към 100 деца в своите приюти, които преди одобряваха не повече от 35.

„ Около 70% от тях успяхме да намерим техните родственици и 30%, цялото им семейство беше мъртво или роднините бяха изоставили детето “, сподели Джанид.

В тези случаи той сподели, групата работи за настаняване на децата в тествани приемни фамилии. „ Сиропиталището не е уместно място за което и да е дете да стартира живота си. “

Въпреки нещастието на раждането си, бебето Ая — или Афраа — беше един от късметлиите. Без спомен за фамилията, което е изгубила, единствените родители, които познава, са вуйна й и брачният партньор на вуйна й, които са я приели. Техните четири дъщери и двама сина са станали като нейни сестри и братя.

Семейството има апартамент в Джиндерис, където отсядат денем, само че през нощта се тълпят в палатка в един от лагерите за разселване в региона, към момента се опасяват да спят в бетонна постройка, с цел да не би ново земетресение да я стовари върху тях глави. След земетресението в региона липсват както благоприятни условия за работа, по този начин и учебни заведения.

Чичото и настойникът на бебето, Халил ал-Савади, сподели, че се надява тя да има шанса да учи – вероятно отвън Сирия – и „ да вземе най-високата степен, а не като моите деца. “

Семейството няма да чества първия й рожден ден, тъй като „ този ден е мъчителен спомен “. Но той сподели: „ В същото време имам вяра заради наличието на Афраа и ще й разкажем за този спомен, когато остарее. “

___

Сюел заяви от Бейрут.